мъчно

Речник на българския език

1. мъ̀чно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл.
Мъчно ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.

Грешни изписвания (1)

  • мъчну

2. мъчно — ср. р.

мъчно е производна форма на мъчен (ср. р.).