1.
мъ̀чно
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл.
• Мъчно ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.
• Мъчно ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.
Грешни изписвания (1)
- мъчну
2. мъчно — ср. р.
мъчно е производна форма на мъчен (ср. р.).