мъка

Речник на българския език

мъ̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъ̀ки, ж.
1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъстата гора.
4. Изтезание.
Мъка на словото. — За усилията, свързани с писателския труд.
С триста мъки. — Много трудно (постигам нещо).
Танталови мъки. — Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.

Грешни изписвания (1)

  • мъкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-ка
членувано мъ-ка-та
мн.ч. мъ-ки
членувано мъ-ки-те
звателна форма