тегло

Речник на българския език

тегло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло има тегло.
2. Тежестта, определена според единица мярка. Голямо тегло.
прил. тегло̀вен, тегло̀вна, тегло̀вно, мн. тегло̀вни.



мн. тегла̀, ср. Нещо, от което се страда; страдание, мъка. Голямо тегло.

Грешни изписвания (1)

  • тигло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тег-ло
членувано тег-ло-то
мн.ч. тег-ла
членувано тег-ла-та