кахър

Речник на българския език

кахъ̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кахъ̀ри, (два) кахъ̀ра, м. Разг. Голяма грижа, тревога. Имам големи кахъри. Той ми е голям кахър.

Грешни изписвания (1)

  • къхър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-хър
непълен член ка-хъ-ра
пълен член ка-хъ-рът
мн.ч. ка-хъ-ри
членувано ка-хъ-ри-те
бройна форма ка-хъ-ра
звателна форма