тъга

Речник на българския език

тъга̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъгѝ, ж. Чувство на жал; скръб, мъка. Раздялата изпълваше сърцето ѝ с тъга.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тага
  • тагъ
  • тъгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-га
членувано тъ-га-та
мн.ч. тъ-ги
членувано тъ-ги-те
звателна форма —

Връзки