самота̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.
1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- самотъ
- самута
- самутъ
- съмота
- съмотъ
- съмута
- съмутъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-та | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-та-та | |
| мн.ч. | са-мо-ти | |
| членувано | са-мо-ти-те | |
| звателна форма | — | |