усамотение

Речник на българския език

усамотѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осамотение
  • осамутение
  • осъмотение
  • осъмутение
  • усамутение
  • усъмотение
  • усъмутение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уса-мо-те-ние
членувано уса-мо-те-ни-е-то
мн.ч. уса-мо-те-ния
членувано уса-мо-те-ни-я-та