отчужденост

Речник на българския език

отчужденост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отчужденос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чуж-де-ност
членувано от-чуж-де-ност-та
мн.ч. от-чуж-де-нос-ти
членувано от-чуж-де-нос-ти-те
звателна форма