безучастие

Речник на българския език

безуча̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безочастие
  • бизочастие
  • бизучастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зу-час-тие
членувано бе-зу-час-ти-е-то
мн.ч. бе-зу-час-тия
членувано бе-зу-час-ти-я-та