равнодушие

Речник на българския език

равноду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие.

Грешни изписвания (3)

  • равнудушие
  • ръвнодушие
  • ръвнудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-но-ду-шие
членувано рав-но-ду-ши-е-то
мн.ч. рав-но-ду-шия
членувано рав-но-ду-ши-я-та