апатия

Речник на българския език

апа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние на пълно безразличие, равнодушие; липса на интерес.

Грешни изписвания (11)

  • апатеа
  • апатеъ
  • апатея
  • апатиа
  • апатиъ
  • ъпатеа
  • ъпатеъ
  • ъпатея
  • ъпатиа
  • ъпатиъ
  • ъпатия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апа-тия
членувано апа-ти-я-та
мн.ч. апа-тии
членувано апа-ти-и-те
звателна форма