странене

Речник на българския език

странѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • странени
  • стрънене
  • стрънени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-не-не
членувано стра-не-не-то
мн.ч. стра-не-ния
членувано стра-не-ни-я-та