откъсване

Речник на българския език

откъ̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • откъсвани
  • откъсвъне
  • откъсвъни
  • уткъсване
  • уткъсвани
  • уткъсвъне
  • уткъсвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-къс-ва-не
членувано от-къс-ва-не-то
мн.ч. от-къс-ва-ния
членувано от-къс-ва-ни-я-та