изола̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация.
2. Материал, който изолира от шум, топлина, електрически ток.
1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация.
2. Материал, който изолира от шум, топлина, електрически ток.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- изолацеа
- изолацеъ
- изолацея
- изолациа
- изолациъ
- изулацеа
- изулацеъ
- изулацея
- изулациа
- изулациъ
- изулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | изо-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | изо-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | изо-ла-ции | |
| членувано | изо-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |