разрив

Речник на българския език

ра̀зрив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул).
2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.

Грешни изписвания (3)

  • разрев
  • разреф
  • разриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-рив
непълен член раз-ри-ва
пълен член раз-ри-вът
мн.ч. раз-ри-ви
членувано раз-ри-ви-те
бройна форма раз-ри-ва
звателна форма