ра̀зрив — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
м., обикн. ед.
1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул).
2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.
1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул).
2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- разрев
- разреф
- разриф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | раз-рив | |
---|---|---|
непълен член | раз-ри-ва | |
пълен член | раз-ри-вът | |
мн.ч. | раз-ри-ви | |
членувано | раз-ри-ви-те | |
бройна форма | раз-ри-ва | |
звателна форма | — |