скъсване

Речник на българския език

скъ̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • скъсвани
  • скъсвъне
  • скъсвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скъс-ва-не
членувано скъс-ва-не-то
мн.ч. скъс-ва-ния
членувано скъс-ва-ни-я-та