спукване

Речник на българския език

спу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спуквани
  • спуквъне
  • спуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спук-ва-не
членувано спук-ва-не-то
мн.ч. спук-ва-ния
членувано спук-ва-ни-я-та