разкъсване

Речник на българския език

разкъ̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разкъсвани
  • разкъсвъне
  • разкъсвъни
  • ръзкъсване
  • ръзкъсвани
  • ръзкъсвъне
  • ръзкъсвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-къс-ва-не
членувано раз-къс-ва-не-то
мн.ч. раз-къс-ва-ния
членувано раз-къс-ва-ни-я-та