разбиване

Речник на българския език

разбѝване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбивани
  • разбивъне
  • разбивъни
  • ръзбиване
  • ръзбивани
  • ръзбивъне
  • ръзбивъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-би-ва-не
членувано раз-би-ва-не-то
мн.ч. раз-би-ва-ния
членувано раз-би-ва-ни-я-та