пукване

Речник на българския език

пу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пуквани
  • пуквъне
  • пуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пук-ва-не
членувано пук-ва-не-то
мн.ч. пук-ва-ния
членувано пук-ва-ни-я-та