цепнатина

Речник на българския език

цепнатина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цепнатинѝ, ж.
1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала.
2. Цепка (в 1 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • цепнатена
  • цепнатенъ
  • цепнатинъ
  • цепнътена
  • цепнътенъ
  • цепнътина
  • цепнътинъ
  • ципнатена
  • ципнатенъ
  • ципнатина
  • ципнатинъ
  • ципнътена
  • ципнътенъ
  • ципнътина
  • ципнътинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цеп-на-ти-на
членувано цеп-на-ти-на-та
мн.ч. цеп-на-ти-ни
членувано цеп-на-ти-ни-те
звателна форма