пролука

Речник на българския език

пролу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пролуки, ж.
1. Тесен отвор, процеп между дъски, стени и др.
2. Прен. Малко свободно време между ангажименти. Ще намеря пролука да ти се обадя.

Грешни изписвания (3)

  • пролукъ
  • прулука
  • прулукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лу-ка
членувано про-лу-ка-та
мн.ч. про-лу-ки
членувано про-лу-ки-те
звателна форма