процеп

Речник на българския език

про̀цеп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. процепи, (два) процепа, м. Дълъг и тесен отвор между две части на един предмет (врата, стена, каруца, камион и др. ); пролука, цепнатина. Надничам през процепа на вратата.

Грешни изписвания (1)

  • процип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-цеп
непълен член про-це-па
пълен член про-це-път
мн.ч. про-це-пи
членувано про-це-пи-те
бройна форма про-це-па
звателна форма