процепите

Речник на българския език

1. процепите — мн. ч. членувано

процепите е производна форма на процеп (мн. ч. членувано).

2. процепите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

процепите е производна форма на процепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).