пукнатина

Речник на българския език

пукнатина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др. ; цепнатина, процеп.

Грешни изписвания (15)

  • покнатена
  • покнатенъ
  • покнатина
  • покнатинъ
  • покнътена
  • покнътенъ
  • покнътина
  • покнътинъ
  • пукнатена
  • пукнатенъ
  • пукнатинъ
  • пукнътена
  • пукнътенъ
  • пукнътина
  • пукнътинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пук-на-ти-на
членувано пук-на-ти-на-та
мн.ч. пук-на-ти-ни
членувано пук-на-ти-ни-те
звателна форма