дупка

мн. ду̀пки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
• Миша дупка. — Скрито, потайно място; скривалище.
• До дупка. — Разг. Докрай.
• Дупка в морето. — Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
• Имам дупки за запушване. — Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
• Девета дупка на кавала. — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.