лошо

Речник на българския език

1. ло̀шо наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Не така, както трябва; зле. Работя лошо. Уча лошо. Пиша лошо.
2. Тежко, опасно; зле. Падам лошо.
Лошо ми е. — Не се чувствам добре.
На лошо е.Разг. Не предвещава нищо добро.

Грешни изписвания (1)

  • лошу

2. лошо — ср. р.

лошо е производна форма на лош (ср. р.).