жестоко

Речник на българския език

1. жесто̀ко наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. С жестокост, без милост.
2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко.
3. Жарг. Много хубаво; страхотно, върховно. Свирят жестоко!

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • жестоку
  • жистоко
  • жистоку

2. жестоко — ср. р.

жестоко е производна форма на жесток (ср. р.).