пропуск

Речник на българския език

про̀пуск съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пропуски, (два) пропуска, м.
1. Нещо изпуснато, забравено в дейност, текст и др. Голям пропуск. Твой пропуск.
2. Документ за право на влизане. Входът е с пропуски.
3. Място, където се издават и се проверяват документи при влизане. Дежурен на пропуска.
4. Спец. Остар. Парола, тайна дума.прил. пропускателен, пропускателна, пропускателно, мн. пропускателни. (във 2 и 3 знач. ).

Грешни изписвания (1)

  • пропоск

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-пуск
непълен член про-пус-ка
пълен член про-пус-кът
мн.ч. про-пус-ки
членувано про-пус-ки-те
бройна форма про-пус-ка
звателна форма