парола

Речник на българския език

паро̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. паро̀ли, ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се познават помежду си.

Грешни изписвания (3)

  • паролъ
  • пърола
  • пъролъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ро-ла
членувано па-ро-ла-та
мн.ч. па-ро-ли
членувано па-ро-ли-те
звателна форма