1.
ключ
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чове, (два) клю̀ча, м.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето ѝ.
6. Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. — Държа заключен.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето ѝ.
6. Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. — Държа заключен.