позиция

Речник на българския език

позѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. позѝции, ж.
1. Положение, разположение.
2. Място, където са разположени войски за бойни действия.
3. Прен. Мнение, становище, гледна точка по определен проблем. Нашите позиции са различни.
4. Спец. Разположение на ръцете и пръстите при свирене.
5. В балета — поза. Заемам първа позиция.
6. Част, отделен пункт, точка от тематичен план.

Грешни изписвания (11)

  • позицеа
  • позицеъ
  • позицея
  • позициа
  • позициъ
  • пузицеа
  • пузицеъ
  • пузицея
  • пузициа
  • пузициъ
  • пузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-зи-ция
членувано по-зи-ци-я-та
мн.ч. по-зи-ции
членувано по-зи-ци-и-те
звателна форма