теза

Речник на българския език

тѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѐзи, ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.

Грешни изписвания (1)

  • тезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-за
членувано те-за-та
мн.ч. те-зи
членувано те-зи-те
звателна форма