доклад

Речник на българския език

докла̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. докла̀ди, (два) докла̀да, м.
1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията за българския език.
2. Устно или писмено съобщение по служебен въпрос, отправено към ръководител.
3. Само ед. Докладване. Отивам на доклад при началника.
прил. докла̀ден, докла̀дна, докла̀дно, мн. докла̀дни. Докладна записка.

Грешни изписвания (2)

  • доклат
  • дуклат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док-лад
непълен член док-ла-да
пълен член док-ла-дът
мн.ч. док-ла-ди
членувано док-ла-ди-те
бройна форма док-ла-да
звателна форма