беседа

Речник на българския език

бесѐда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бесѐди, ж.
1. Свободен, непринуден разговор. Водим интересна беседа.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.

Грешни изписвания (3)

  • беседъ
  • биседа
  • биседъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-се-да
членувано бе-се-да-та
мн.ч. бе-се-ди
членувано бе-се-ди-те
звателна форма