база

Речник на българския език

ба̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀зи, ж.
1. Само ед. Съвкупност от условия, основа. База за разсъждения.
2. Опорен пункт. Военна база. Ремонтна база. Петролни бази.
3. Само ед. Източник като средство за съществуване или дейност. Енергийна база. Суровинна база.
4. Само ед. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. Университетът има модерна база. Остаряла спортна база.
прил. ба̀зов, ба̀зова, ба̀зово, мн. ба̀зови (във 2 знач.). Базов лагер.

Грешни изписвания (1)

  • базъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-за
членувано ба-за-та
мн.ч. ба-зи
членувано ба-зи-те
звателна форма