темел

Речник на българския език

темѐл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. темѐли, (два) темѐла, м.
1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел.
2. Прен. Остар. Основа, база.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тимел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-мел
непълен член те-ме-ла
пълен член те-ме-лът
мн.ч. те-ме-ли
членувано те-ме-ли-те
бройна форма те-ме-ла
звателна форма —

Връзки