устои

Речник на българския език

1. усто̀и некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални устои. Човешки устои.

Грешни изписвания (3)

  • остое
  • остои
  • устое

2. устои — мн. ч.

устои е производна форма на устой (мн. ч.).

3. устои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

устои е производна форма на устоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).