устоя

Речник на българския език

1. устоя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 180it) редактиране

Значение

устоѝш, мин. св. устоя̀х, мин. прич. устоя̀л, св.вж. устоявам.

Грешни изписвания (8)

  • остойа
  • остойъ
  • остуйа
  • остуйъ
  • устойа
  • устойъ
  • устуйа
  • устуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-тоя ус-то-им
2 лице ус-то-иш ус-то-и-те
3 лице ус-тои ус-то-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-то-ях ус-то-ях-ме
2 лице ус-тоя ус-то-ях-те
3 лице ус-тоя ус-то-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-то-ях ус-то-ях-ме
2 лице ус-то-е-ше ус-то-ях-те
3 лице ус-то-е-ше ус-то-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице устоял е устояла е устояло е устояли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устоял бях устояла бях устояло бяхме устояли
2 лице беше устоял беше устояла беше устояло бяхте устояли
3 лице беше устоял беше устояла беше устояло бяха устояли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще устоя ще устоим
2 лице ще устоиш ще устоите
3 лице ще устои ще устоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устоял ще съм устояла ще съм устояло ще сме устояли
2 лице ще си устоял ще си устояла ще си устояло ще сте устояли
3 лице ще е устоял ще е устояла ще е устояло ще са устояли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да устоя щяхме да устоим
2 лице щеше да устоиш щяхте да устоите
3 лице щеше да устои щяха да устоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устоял щях да съм устояла щях да съм устояло щяхме да сме устояли
2 лице щеше да си устоял щеше да си устояла щеше да си устояло щяхте да сте устояли
3 лице щеше да е устоял щеше да е устояла щеше да е устояло щяха да са устояли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устоял била съм устояла било съм устояло били сме устояли
2 лице бил си устоял била си устояла било си устояло били сте устояли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устоя щяла съм да устоя щяло съм да устоя щели сме да устоим
2 лице щял си да устоиш щяла си да устоиш щяло си да устоиш щели сте да устоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устоял щяла съм да съм устояла щяло съм да съм устояло щели сме да сме устояли
2 лице щял си да си устоял щяла си да си устояла щяло си да си устояло щели сте да сте устояли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устоял бих устояла бих устояло бихме устояли
2 лице би устоял би устояла би устояло бихте устояли
3 лице би устоял би устояла би устояло биха устояли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-той ус-той-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-то-ял
непълен член ус-то-я-лия
пълен член ус-то-я-ли-ят
женски род ус-то-я-ла
членувано ус-то-я-ла-та
среден род ус-то-я-ло
членувано ус-то-я-ло-то
множествено число ус-то-я-ли
членувано ус-то-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-то-ял
женски род ус-то-я-ла
среден род ус-то-я-ло
множествено число ус-то-я-ли

2. устоя — ед. ч. непълен член

устоя е производна форма на устой (ед. ч. непълен член).

3. устоя — бройна форма

устоя е производна форма на устой (бройна форма).