устой

Речник на българския език

1. устой — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-той
непълен член ус-тоя
пълен член ус-то-ят
мн.ч. ус-тои
членувано ус-то-и-те
бройна форма ус-тоя
звателна форма —

2. устой — повелително наклонение, ед. ч.

устой е производна форма на устоя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки