устояла си

Речник на българския език

1. устояла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устояла си е производна форма на устоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. устояла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устояла си е производна форма на устоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. устояла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устояла си е производна форма на устоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).