устоял си

Речник на българския език

1. устоял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоял си е производна форма на устоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. устоял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоял си е производна форма на устоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. устоял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоял си е производна форма на устоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).