устоявам

Речник на българския език

устоя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

устоя̀ваш, несв. и устоя̀, св.
1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрайвам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра. Устоявам на всички трудности. Устоял на огъня.
2. На какво. Оставам на същите възгледи, позиции и др. Устоявам на влиянията.
3. На кого/на какво. Издържам, не се поддавам (на съблазън, на любов, на жена).
същ. устоя̀ване, ср.
прил. устоя̀л, устоя̀ла, устоя̀ло, мн. устоя̀ли.

Грешни изписвания (7)

  • остоявам
  • остоявъм
  • остуявам
  • остуявъм
  • устоявъм
  • устуявам
  • устуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-то-я-вам ус-то-я-ва-ме
2 лице ус-то-я-ваш ус-то-я-ва-те
3 лице ус-то-я-ва ус-то-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-то-я-вах ус-то-я-вах-ме
2 лице ус-то-я-ва ус-то-я-вах-те
3 лице ус-то-я-ва ус-то-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-то-я-вах ус-то-я-вах-ме
2 лице ус-то-я-ва-ше ус-то-я-вах-те
3 лице ус-то-я-ва-ше ус-то-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице устоявал е устоявала е устоявало е устоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устоявал бях устоявала бях устоявало бяхме устоявали
2 лице беше устоявал беше устоявала беше устоявало бяхте устоявали
3 лице беше устоявал беше устоявала беше устоявало бяха устоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще устоявам ще устояваме
2 лице ще устояваш ще устоявате
3 лице ще устоява ще устояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устоявал ще съм устоявала ще съм устоявало ще сме устоявали
2 лице ще си устоявал ще си устоявала ще си устоявало ще сте устоявали
3 лице ще е устоявал ще е устоявала ще е устоявало ще са устоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да устоявам щяхме да устояваме
2 лице щеше да устояваш щяхте да устоявате
3 лице щеше да устоява щяха да устояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устоявал щях да съм устоявала щях да съм устоявало щяхме да сме устоявали
2 лице щеше да си устоявал щеше да си устоявала щеше да си устоявало щяхте да сте устоявали
3 лице щеше да е устоявал щеше да е устоявала щеше да е устоявало щяха да са устоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоявал съм устоявала съм устоявало съм устоявали сме
2 лице устоявал си устоявала си устоявало си устоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устоявал била съм устоявала било съм устоявало били сме устоявали
2 лице бил си устоявал била си устоявала било си устоявало били сте устоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устоявам щяла съм да устоявам щяло съм да устоявам щели сме да устояваме
2 лице щял си да устояваш щяла си да устояваш щяло си да устояваш щели сте да устоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устоявал щяла съм да съм устоявала щяло съм да съм устоявало щели сме да сме устоявали
2 лице щял си да си устоявал щяла си да си устоявала щяло си да си устоявало щели сте да сте устоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устоявал бих устоявала бих устоявало бихме устоявали
2 лице би устоявал би устоявала би устоявало бихте устоявали
3 лице би устоявал би устоявала би устоявало биха устоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-то-я-вай ус-то-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-то-я-ван
непълен член ус-то-я-ва-ния
пълен член ус-то-я-ва-ни-ят
женски род ус-то-я-ва-на
членувано ус-то-я-ва-на-та
среден род ус-то-я-ва-но
членувано ус-то-я-ва-но-то
множествено число ус-то-я-ва-ни
членувано ус-то-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-то-я-вал
непълен член ус-то-я-ва-лия
пълен член ус-то-я-ва-ли-ят
женски род ус-то-я-ва-ла
членувано ус-то-я-ва-ла-та
среден род ус-то-я-ва-ло
членувано ус-то-я-ва-ло-то
множествено число ус-то-я-ва-ли
членувано ус-то-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-то-я-вал
женски род ус-то-я-ва-ла
среден род ус-то-я-ва-ло
множествено число ус-то-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-то-я-ващ
непълен член ус-то-я-ва-щия
пълен член ус-то-я-ва-щи-ят
женски род ус-то-я-ва-ща
членувано ус-то-я-ва-ща-та
среден род ус-то-я-ва-що
членувано ус-то-я-ва-що-то
множествено число ус-то-я-ва-щи
членувано ус-то-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ус-то-я-вай-ки