било съм устоявало

Речник на българския език

1. било съм устоявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм устоявало е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).