устоявали

Речник на българския език

1. устоявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

устоявали е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. устоявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

устоявали е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. устоявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

устоявали е производна форма на устоявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. устоявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

устоявали е производна форма на устоявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).