устоявала

Речник на българския език

1. устоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

устоявала е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. устоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

устоявала е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. устоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

устоявала е производна форма на устоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. устоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

устоявала е производна форма на устоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).