устоявал

Речник на българския език

1. устоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устоявал е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устоявал е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. устоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

устоявал е производна форма на устоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. устоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

устоявал е производна форма на устоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).