противопоставям

Речник на българския език

противопоста̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

противопоставяш, несв. и противопоставя, св.; какво/кого, на какво/на кого.
1. Насочвам против, срещу, като противодействам.
2. Сравнявам, за да установя разликата. Противопоставям твоето мнение на неговото.
противопоставям се/противопоставя се. — Обявявам се против нещо. Противопоставям се на решение.

Грешни изписвания (16)

  • противопоставъм
  • протевопоставям
  • протевопуставям
  • протевупоставям
  • протевупуставям
  • противопуставям
  • противупоставям
  • противупуставям
  • прутевопоставям
  • прутевопуставям
  • прутевупоставям
  • прутевупуставям
  • прутивопоставям
  • прутивопуставям
  • прутивупоставям
  • прутивупуставям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вям про-ти-во-пос-та-вя-ме
2 лице про-ти-во-пос-та-вяш про-ти-во-пос-та-вя-те
3 лице про-ти-во-пос-та-вя про-ти-во-пос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вях про-ти-во-пос-та-вях-ме
2 лице про-ти-во-пос-та-вя про-ти-во-пос-та-вях-те
3 лице про-ти-во-пос-та-вя про-ти-во-пос-та-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вях про-ти-во-пос-та-вях-ме
2 лице про-ти-во-пос-та-вя-ше про-ти-во-пос-та-вях-те
3 лице про-ти-во-пос-та-вя-ше про-ти-во-пос-та-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставял съм противопоставяла съм противопоставяло съм противопоставяли сме
2 лице противопоставял си противопоставяла си противопоставяло си противопоставяли сте
3 лице противопоставял е противопоставяла е противопоставяло е противопоставяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях противопоставял бях противопоставяла бях противопоставяло бяхме противопоставяли
2 лице беше противопоставял беше противопоставяла беше противопоставяло бяхте противопоставяли
3 лице беше противопоставял беше противопоставяла беше противопоставяло бяха противопоставяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще противопоставям ще противопоставяме
2 лице ще противопоставяш ще противопоставяте
3 лице ще противопоставя ще противопоставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм противопоставял ще съм противопоставяла ще съм противопоставяло ще сме противопоставяли
2 лице ще си противопоставял ще си противопоставяла ще си противопоставяло ще сте противопоставяли
3 лице ще е противопоставял ще е противопоставяла ще е противопоставяло ще са противопоставяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да противопоставям щяхме да противопоставяме
2 лице щеше да противопоставяш щяхте да противопоставяте
3 лице щеше да противопоставя щяха да противопоставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм противопоставял щях да съм противопоставяла щях да съм противопоставяло щяхме да сме противопоставяли
2 лице щеше да си противопоставял щеше да си противопоставяла щеше да си противопоставяло щяхте да сте противопоставяли
3 лице щеше да е противопоставял щеше да е противопоставяла щеше да е противопоставяло щяха да са противопоставяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставял съм противопоставяла съм противопоставяло съм противопоставяли сме
2 лице противопоставял си противопоставяла си противопоставяло си противопоставяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставял съм противопоставяла съм противопоставяло съм противопоставяли сме
2 лице противопоставял си противопоставяла си противопоставяло си противопоставяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм противопоставял била съм противопоставяла било съм противопоставяло били сме противопоставяли
2 лице бил си противопоставял била си противопоставяла било си противопоставяло били сте противопоставяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да противопоставям щяла съм да противопоставям щяло съм да противопоставям щели сме да противопоставяме
2 лице щял си да противопоставяш щяла си да противопоставяш щяло си да противопоставяш щели сте да противопоставяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм противопоставял щяла съм да съм противопоставяла щяло съм да съм противопоставяло щели сме да сме противопоставяли
2 лице щял си да си противопоставял щяла си да си противопоставяла щяло си да си противопоставяло щели сте да сте противопоставяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих противопоставял бих противопоставяла бих противопоставяло бихме противопоставяли
2 лице би противопоставял би противопоставяла би противопоставяло бихте противопоставяли
3 лице би противопоставял би противопоставяла би противопоставяло биха противопоставяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ти-во-пос-та-вяй про-ти-во-пос-та-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вян
непълен член про-ти-во-пос-та-вя-ния
пълен член про-ти-во-пос-та-вя-ни-ят
женски род про-ти-во-пос-та-вя-на
членувано про-ти-во-пос-та-вя-на-та
среден род про-ти-во-пос-та-вя-но
членувано про-ти-во-пос-та-вя-но-то
множествено число про-ти-во-пос-та-вя-ни
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вял
непълен член про-ти-во-пос-та-вя-лия
пълен член про-ти-во-пос-та-вя-ли-ят
женски род про-ти-во-пос-та-вя-ла
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ла-та
среден род про-ти-во-пос-та-вя-ло
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ло-то
множествено число про-ти-во-пос-та-вя-ли
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вял
женски род про-ти-во-пос-та-вя-ла
среден род про-ти-во-пос-та-вя-ло
множествено число про-ти-во-пос-та-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вящ
непълен член про-ти-во-пос-та-вя-щия
пълен член про-ти-во-пос-та-вя-щи-ят
женски род про-ти-во-пос-та-вя-ща
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ща-та
среден род про-ти-во-пос-та-вя-що
членувано про-ти-во-пос-та-вя-що-то
множествено число про-ти-во-пос-та-вя-щи
членувано про-ти-во-пос-та-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-ти-во-пос-та-вяй-ки