противопоставя

Речник на българския език

1. противопоста̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

противопоставиш, мин. св. противопоставих, мин. прич. противопоставил, св.вж. противопоставям.

Грешни изписвания (16)

  • противопоставъ
  • протевопоставя
  • протевопуставя
  • протевупоставя
  • протевупуставя
  • противопуставя
  • противупоставя
  • противупуставя
  • прутевопоставя
  • прутевопуставя
  • прутевупоставя
  • прутевупуставя
  • прутивопоставя
  • прутивопуставя
  • прутивупоставя
  • прутивупуставя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вя про-ти-во-пос-та-вим
2 лице про-ти-во-пос-та-виш про-ти-во-пос-та-ви-те
3 лице про-ти-во-пос-та-ви про-ти-во-пос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вих про-ти-во-пос-та-вих-ме
2 лице про-ти-во-пос-та-ви про-ти-во-пос-та-вих-те
3 лице про-ти-во-пос-та-ви про-ти-во-пос-та-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-пос-та-вех про-ти-во-пос-та-вех-ме
2 лице про-ти-во-пос-та-ве-ше про-ти-во-пос-та-вех-те
3 лице про-ти-во-пос-та-ве-ше про-ти-во-пос-та-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставил съм противопоставила съм противопоставило съм противопоставили сме
2 лице противопоставил си противопоставила си противопоставило си противопоставили сте
3 лице противопоставил е противопоставила е противопоставило е противопоставили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях противопоставил бях противопоставила бях противопоставило бяхме противопоставили
2 лице беше противопоставил беше противопоставила беше противопоставило бяхте противопоставили
3 лице беше противопоставил беше противопоставила беше противопоставило бяха противопоставили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще противопоставя ще противопоставим
2 лице ще противопоставиш ще противопоставите
3 лице ще противопостави ще противопоставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм противопоставил ще съм противопоставила ще съм противопоставило ще сме противопоставили
2 лице ще си противопоставил ще си противопоставила ще си противопоставило ще сте противопоставили
3 лице ще е противопоставил ще е противопоставила ще е противопоставило ще са противопоставили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да противопоставя щяхме да противопоставим
2 лице щеше да противопоставиш щяхте да противопоставите
3 лице щеше да противопостави щяха да противопоставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм противопоставил щях да съм противопоставила щях да съм противопоставило щяхме да сме противопоставили
2 лице щеше да си противопоставил щеше да си противопоставила щеше да си противопоставило щяхте да сте противопоставили
3 лице щеше да е противопоставил щеше да е противопоставила щеше да е противопоставило щяха да са противопоставили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставел съм противопоставела съм противопоставело съм противопоставели сме
2 лице противопоставел си противопоставела си противопоставело си противопоставели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противопоставил съм противопоставила съм противопоставило съм противопоставили сме
2 лице противопоставил си противопоставила си противопоставило си противопоставили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм противопоставил била съм противопоставила било съм противопоставило били сме противопоставили
2 лице бил си противопоставил била си противопоставила било си противопоставило били сте противопоставили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да противопоставя щяла съм да противопоставя щяло съм да противопоставя щели сме да противопоставим
2 лице щял си да противопоставиш щяла си да противопоставиш щяло си да противопоставиш щели сте да противопоставите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм противопоставил щяла съм да съм противопоставила щяло съм да съм противопоставило щели сме да сме противопоставили
2 лице щял си да си противопоставил щяла си да си противопоставила щяло си да си противопоставило щели сте да сте противопоставили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих противопоставил бих противопоставила бих противопоставило бихме противопоставили
2 лице би противопоставил би противопоставила би противопоставило бихте противопоставили
3 лице би противопоставил би противопоставила би противопоставило биха противопоставили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ти-во-пос-та-ви про-ти-во-пос-та-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вен
непълен член про-ти-во-пос-та-ве-ния
пълен член про-ти-во-пос-та-ве-ни-ят
женски род про-ти-во-пос-та-ве-на
членувано про-ти-во-пос-та-ве-на-та
среден род про-ти-во-пос-та-ве-но
членувано про-ти-во-пос-та-ве-но-то
множествено число про-ти-во-пос-та-ве-ни
членувано про-ти-во-пос-та-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вил
непълен член про-ти-во-пос-та-ви-лия
пълен член про-ти-во-пос-та-ви-ли-ят
женски род про-ти-во-пос-та-ви-ла
членувано про-ти-во-пос-та-ви-ла-та
среден род про-ти-во-пос-та-ви-ло
членувано про-ти-во-пос-та-ви-ло-то
множествено число про-ти-во-пос-та-ви-ли
членувано про-ти-во-пос-та-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-пос-та-вел
женски род про-ти-во-пос-та-ве-ла
среден род про-ти-во-пос-та-ве-ло
множествено число про-ти-во-пос-та-ве-ли

2. противопоставя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

противопоставя е производна форма на противопоставям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. противопоставя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

противопоставя е производна форма на противопоставям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. противопоставя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

противопоставя е производна форма на противопоставям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).