опълчвам

Речник на българския език

опъ̀лчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

опъ̀лчваш, несв. и опъ̀лча, св.; кого/какво, срещу кого/срещу какво. Противопоставям. Разногласията опълчиха децата срещу родителите.
опълчвам се/опълча се. — Противопоставям се твърдо на някого или нещо.

Грешни изписвания (3)

  • опълчвъм
  • упълчвам
  • упълчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опъл-ч-вам опъл-ч-ва-ме
2 лице опъл-ч-ваш опъл-ч-ва-те
3 лице опъл-ч-ва опъл-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опъл-ч-вах опъл-ч-вах-ме
2 лице опъл-ч-ва опъл-ч-вах-те
3 лице опъл-ч-ва опъл-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опъл-ч-вах опъл-ч-вах-ме
2 лице опъл-ч-ва-ше опъл-ч-вах-те
3 лице опъл-ч-ва-ше опъл-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице опълчвал е опълчвала е опълчвало е опълчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опълчвал бях опълчвала бях опълчвало бяхме опълчвали
2 лице беше опълчвал беше опълчвала беше опълчвало бяхте опълчвали
3 лице беше опълчвал беше опълчвала беше опълчвало бяха опълчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опълчвам ще опълчваме
2 лице ще опълчваш ще опълчвате
3 лице ще опълчва ще опълчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опълчвал ще съм опълчвала ще съм опълчвало ще сме опълчвали
2 лице ще си опълчвал ще си опълчвала ще си опълчвало ще сте опълчвали
3 лице ще е опълчвал ще е опълчвала ще е опълчвало ще са опълчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опълчвам щяхме да опълчваме
2 лице щеше да опълчваш щяхте да опълчвате
3 лице щеше да опълчва щяха да опълчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опълчвал щях да съм опълчвала щях да съм опълчвало щяхме да сме опълчвали
2 лице щеше да си опълчвал щеше да си опълчвала щеше да си опълчвало щяхте да сте опълчвали
3 лице щеше да е опълчвал щеше да е опълчвала щеше да е опълчвало щяха да са опълчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опълчвал била съм опълчвала било съм опълчвало били сме опълчвали
2 лице бил си опълчвал била си опълчвала било си опълчвало били сте опълчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опълчвам щяла съм да опълчвам щяло съм да опълчвам щели сме да опълчваме
2 лице щял си да опълчваш щяла си да опълчваш щяло си да опълчваш щели сте да опълчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опълчвал щяла съм да съм опълчвала щяло съм да съм опълчвало щели сме да сме опълчвали
2 лице щял си да си опълчвал щяла си да си опълчвала щяло си да си опълчвало щели сте да сте опълчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опълчвал бих опълчвала бих опълчвало бихме опълчвали
2 лице би опълчвал би опълчвала би опълчвало бихте опълчвали
3 лице би опълчвал би опълчвала би опълчвало биха опълчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опъл-ч-вай опъл-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опъл-ч-ван
непълен член опъл-ч-ва-ния
пълен член опъл-ч-ва-ни-ят
женски род опъл-ч-ва-на
членувано опъл-ч-ва-на-та
среден род опъл-ч-ва-но
членувано опъл-ч-ва-но-то
множествено число опъл-ч-ва-ни
членувано опъл-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опъл-ч-вал
непълен член опъл-ч-ва-лия
пълен член опъл-ч-ва-ли-ят
женски род опъл-ч-ва-ла
членувано опъл-ч-ва-ла-та
среден род опъл-ч-ва-ло
членувано опъл-ч-ва-ло-то
множествено число опъл-ч-ва-ли
членувано опъл-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опъл-ч-вал
женски род опъл-ч-ва-ла
среден род опъл-ч-ва-ло
множествено число опъл-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опъл-ч-ващ
непълен член опъл-ч-ва-щия
пълен член опъл-ч-ва-щи-ят
женски род опъл-ч-ва-ща
членувано опъл-ч-ва-ща-та
среден род опъл-ч-ва-що
членувано опъл-ч-ва-що-то
множествено число опъл-ч-ва-щи
членувано опъл-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опъл-ч-вай-ки